София отбелязва 145 години от Освобождението от османско владичество
София отбелязва 145 години от Освобождението от османско господство.
Градът е освободен на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година остарял стил) от съветски елементи под командването на военачалник Йосиф Гурко, по време на Руско-турската освободителна война.
В катедралния храм „ Св. Неделя “ е отслужен церемониален молебен в наличието на военачалник Гурко.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се реалокира седалището на Временното съветско ръководство, а на 3 април 1879 година (22 март 1879 остарял стил) по предложение на Марин Дринов Учредителното заседание избира София за столица на Княжество България.
Днес от 10 ч. в храма „ Света Неделя ” ще бъде отслужен признателен молебен в памет на починалите воини. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града. След това ще бъдат ситуирани почетни часови от Националната гвардейска част пред Паметника на българските опълченци.
Софийската градска художествена изложба и Регионалният исторически музей – София ще работят с безвъзмезден вход за посетителите през днешния ден.
Битката за София
Януари 1878 година. София е скована от мраз. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се съветска армия. Плевен към този момент е свободен. София чака.
В началото на януари 1878 година Западният отряд на Гурко сполучливо минава Стара планина.
Местните българи оказват на отряда доста подпомагане:
„ Вероятно нямаше да преминем Балкана, в случай че не бяха тези безмълвни и мощни българи, донесли ни самун и топла храна. Накараха ни да махнем конете, с цел да запрегнат своите волове към оръдията и по този начин потеглиха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния мраз ", споделя освободителят на града генерал-лейтенат Йосиф Гурко.
Част от силите на Западния отряд на Гурко с бройка 20 000 офицери и бойци и 46 оръдия с пълководец генерал-майор Отон Раух, са ориентирани към Софийското поле.
Групирани са в две колони: дясната колона с пълководец генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона с пълководец генерал-майор Отон Раух нанася удар от изток.
Противникът е Софийската османска дивизия от 15 000 офицери и бойци с пълководец на Осман Нури паша и е заел подстъпите към София и укрепленията към града.
Осман Нури паша предизвестява консулите на Франция, Австрия и Италия да изоставен града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче уверено отхвърлят. Остават в София и това избавя града от опожаряване.
София е притихнала от боязън. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след рухването на Плевен тук са докарали големи количества храна и муниции.
Осман Нури паша обаче е наясно, че борбата за София е обречена и заповядва евакуиране към Перник.В нощта преди да отстъпи, той издава разпореждане градът да бъде запален, а българското население избито. Протестът на европейските консули против унищожаването на града и хората заплашва да провокира дипломатически затруднения. Проявените от тях увереност и хуманизъм в отбрана на популацията и града, макар проектите за по-нататъшните им геополитически ползи на Балканите, е един от най-първите знаци на европейско единение. Това довежда до анулация на заповедта.
На 19/31 декември османски сили от 5000 офицери и бойци се насочват против колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов от 4200 офицери и войници). Противникът опожарява селата Долни Богров и Ботунец. Води се престрелка. На идващия ден 20 декември/1 януари османските сили нападат фронтално. Отбити са две офанзиви и опит за обгръщане на съветските флангове.
След съветска контраофанзива съперникът изоставя село Долни Богров и е преследван до свечеряване.
Изправен пред действителна опасност от обграждане, Осман Нури паша стартира бързо евакуиране в направлението Перник – Радомир. По шосето са изоставени 6000 ранени, заболели и измръзнали османски бойци.
С намесата на задграничните консули Вито Позитано и Леандър Леге е осуетен опит за подпалване на града.
На 23 декември/4 януари 1878 година в София влизат първите съветски елементи: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Завзети са огромни военни хранилища с муниции и снабдяване.
В дописката на Цветан Стоянов, в. „ Отечество “, декември 1927 година етем следното:
" На 4/16 ноември 1877 година се туря началото на оня триумфален съветски марш, който донесе и свободата на София, откакто на тоя ден военачалник Скобелев зае при Плевен Зелените гори, военачалник Гурко, който бе към този момент завладял Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната войска. Назначен за командващ Западния отряд, военачалник Гурко насочва войските си по шосето Плевен – Орхание – София.
На 11/23 ноември русите завладели значимата позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: „ Правец наш, Орхание тоже наш “ – казвали радостно освободителите.
И в действителност, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил към този момент нахлували в тесния и заплашителен Арабаконак.
Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските управляващи в града станали неспокойни.
Още от септември почнали арести на подозрени жители и селяни, а на 15/27 ноември, с цел да всели смут у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки – на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко натрупа на обесени българи.
А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, защитавани от усилена военна стража. Арестите и след това траяли: нови 50 видни жители, сред които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, само че задграничните консули се намесили и осуетили тая мярка.
А краят на турското владичество в София наближавал…
Подир необикновено сложен зимен марш през тесния, зиме даже недосегаем Арабаконак, войските на военачалник Гурко завзели с. Саранци. От тук към този момент пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.
На 19/31 декември съветски елементи били към този момент заели позиция при селото Горни Богров, както се споделя – под носа на София.
Едва на 20 декември 1877 година (1 януари 1878 година н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат сред 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, откакто оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, отдръпнали се в покрайнините на с. Враждебна.
На 21 декември/ 2 януари пламнало ново стълкновение при Враждебна. Тук турците считали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето за какво те се залостили основно към Враждебския мост; само че когато забелязали, че русите към този момент прецапват през ледено студените Искърски води, запалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало към този момент, че битката, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.
Но до такава степен работата не стигнала.
Разнебитени и морално съкрушени, турците намерили за по-добре да изоставен и София.
23 декември/4 януари бил последният ден на турското владичество в София. През тоя ден в града настъпила страшна неразбория: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен шум и безпорядък настанал по Княжевското шосе: в цялостно безвластие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая сган от бойци и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, само че заслужена орис на един деспотичен петвековен поробител, живял в леност и лековерие, в паразитизъм. Сега тоя мързелив стопанин бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди съветски синове по Софийското поле.
На 24 декември/5 януари с церемониален марш при развяни бойни флагове и при гърма на барабани и музики братята освободители влезнали в София. Велик миг! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и несгоди да срещне православна християнска армия, невиждана от времената на Иван Шишман.
Освободителят е военачалник от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), пълководец на Предния отряд на Руската войска, завладял градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и други
Народът, безпаметен от наслада, всеобщо се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия военачалник Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. – на ъгъла на бул. „ Витоша “ и ул. „ Алабин “).
Победният боен церемониал бил пред съборната църква „ Св. Крал “ (дн. „ Св. Неделя “), в която бил отслужен церемониален молебен.
След заемането на града, военачалник Гурко назначил за боен комендант княз Оболенский. Скоро по-късно обаче пристигнал военачалник Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското ръководство.
Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 година София заживяла свободно.
Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет – полъхът на гражданската независимост се почувствал.
Неуморимият Алабин сложил основите на библиотека, дарил 25 хиляди рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за доста други културни потребности. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя активист.
След седемдневен отдих, военачалник Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни флагове и огромни ресурси от жито, брашно и бойни муниции.
Само в една от софийските джамии били насъбрани 20 хиляди сандъка с всякакви материали и с надпис „ За Плевен “.
Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата би трябвало с страхопочитание и екстаз да възвеличи великия героизъм на освободителите, принос към най-великата на света концепция – за независимост! “, приключва разказът на Цветан Стоянов, в. „ Отечество “
В катедралния храм Света Неделя е отслужен признателен молебен в наличието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 година, по предложение на поданици на София тогавашната градска администрация приема решение всяка година 4 януари по нов жанр да се отбелязва тържествено.
Този ден по остарял жанр тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и до момента, тъй като идеята е била за свобода; независимост на братята по православна религия.
Градът е освободен на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година остарял стил) от съветски елементи под командването на военачалник Йосиф Гурко, по време на Руско-турската освободителна война.
В катедралния храм „ Св. Неделя “ е отслужен церемониален молебен в наличието на военачалник Гурко.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се реалокира седалището на Временното съветско ръководство, а на 3 април 1879 година (22 март 1879 остарял стил) по предложение на Марин Дринов Учредителното заседание избира София за столица на Княжество България.
Днес от 10 ч. в храма „ Света Неделя ” ще бъде отслужен признателен молебен в памет на починалите воини. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града. След това ще бъдат ситуирани почетни часови от Националната гвардейска част пред Паметника на българските опълченци.
Софийската градска художествена изложба и Регионалният исторически музей – София ще работят с безвъзмезден вход за посетителите през днешния ден.
Битката за София
Януари 1878 година. София е скована от мраз. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се съветска армия. Плевен към този момент е свободен. София чака.
В началото на януари 1878 година Западният отряд на Гурко сполучливо минава Стара планина.
Местните българи оказват на отряда доста подпомагане:
„ Вероятно нямаше да преминем Балкана, в случай че не бяха тези безмълвни и мощни българи, донесли ни самун и топла храна. Накараха ни да махнем конете, с цел да запрегнат своите волове към оръдията и по този начин потеглиха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния мраз ", споделя освободителят на града генерал-лейтенат Йосиф Гурко.
Част от силите на Западния отряд на Гурко с бройка 20 000 офицери и бойци и 46 оръдия с пълководец генерал-майор Отон Раух, са ориентирани към Софийското поле.
Групирани са в две колони: дясната колона с пълководец генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона с пълководец генерал-майор Отон Раух нанася удар от изток.
Противникът е Софийската османска дивизия от 15 000 офицери и бойци с пълководец на Осман Нури паша и е заел подстъпите към София и укрепленията към града.
Осман Нури паша предизвестява консулите на Франция, Австрия и Италия да изоставен града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче уверено отхвърлят. Остават в София и това избавя града от опожаряване.
София е притихнала от боязън. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след рухването на Плевен тук са докарали големи количества храна и муниции.
Осман Нури паша обаче е наясно, че борбата за София е обречена и заповядва евакуиране към Перник.В нощта преди да отстъпи, той издава разпореждане градът да бъде запален, а българското население избито. Протестът на европейските консули против унищожаването на града и хората заплашва да провокира дипломатически затруднения. Проявените от тях увереност и хуманизъм в отбрана на популацията и града, макар проектите за по-нататъшните им геополитически ползи на Балканите, е един от най-първите знаци на европейско единение. Това довежда до анулация на заповедта.
На 19/31 декември османски сили от 5000 офицери и бойци се насочват против колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов от 4200 офицери и войници). Противникът опожарява селата Долни Богров и Ботунец. Води се престрелка. На идващия ден 20 декември/1 януари османските сили нападат фронтално. Отбити са две офанзиви и опит за обгръщане на съветските флангове.
След съветска контраофанзива съперникът изоставя село Долни Богров и е преследван до свечеряване.
Изправен пред действителна опасност от обграждане, Осман Нури паша стартира бързо евакуиране в направлението Перник – Радомир. По шосето са изоставени 6000 ранени, заболели и измръзнали османски бойци.
С намесата на задграничните консули Вито Позитано и Леандър Леге е осуетен опит за подпалване на града.
На 23 декември/4 януари 1878 година в София влизат първите съветски елементи: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Завзети са огромни военни хранилища с муниции и снабдяване.
В дописката на Цветан Стоянов, в. „ Отечество “, декември 1927 година етем следното:
" На 4/16 ноември 1877 година се туря началото на оня триумфален съветски марш, който донесе и свободата на София, откакто на тоя ден военачалник Скобелев зае при Плевен Зелените гори, военачалник Гурко, който бе към този момент завладял Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната войска. Назначен за командващ Западния отряд, военачалник Гурко насочва войските си по шосето Плевен – Орхание – София.
На 11/23 ноември русите завладели значимата позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: „ Правец наш, Орхание тоже наш “ – казвали радостно освободителите.
И в действителност, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил към този момент нахлували в тесния и заплашителен Арабаконак.
Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските управляващи в града станали неспокойни.
Още от септември почнали арести на подозрени жители и селяни, а на 15/27 ноември, с цел да всели смут у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки – на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко натрупа на обесени българи.
А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, защитавани от усилена военна стража. Арестите и след това траяли: нови 50 видни жители, сред които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, само че задграничните консули се намесили и осуетили тая мярка.
А краят на турското владичество в София наближавал…
Подир необикновено сложен зимен марш през тесния, зиме даже недосегаем Арабаконак, войските на военачалник Гурко завзели с. Саранци. От тук към този момент пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.
На 19/31 декември съветски елементи били към този момент заели позиция при селото Горни Богров, както се споделя – под носа на София.
Едва на 20 декември 1877 година (1 януари 1878 година н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат сред 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, откакто оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, отдръпнали се в покрайнините на с. Враждебна.
На 21 декември/ 2 януари пламнало ново стълкновение при Враждебна. Тук турците считали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето за какво те се залостили основно към Враждебския мост; само че когато забелязали, че русите към този момент прецапват през ледено студените Искърски води, запалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало към този момент, че битката, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.
Но до такава степен работата не стигнала.
Разнебитени и морално съкрушени, турците намерили за по-добре да изоставен и София.
23 декември/4 януари бил последният ден на турското владичество в София. През тоя ден в града настъпила страшна неразбория: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен шум и безпорядък настанал по Княжевското шосе: в цялостно безвластие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая сган от бойци и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, само че заслужена орис на един деспотичен петвековен поробител, живял в леност и лековерие, в паразитизъм. Сега тоя мързелив стопанин бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди съветски синове по Софийското поле.
На 24 декември/5 януари с церемониален марш при развяни бойни флагове и при гърма на барабани и музики братята освободители влезнали в София. Велик миг! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и несгоди да срещне православна християнска армия, невиждана от времената на Иван Шишман.
Освободителят е военачалник от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), пълководец на Предния отряд на Руската войска, завладял градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и други
Народът, безпаметен от наслада, всеобщо се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия военачалник Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. – на ъгъла на бул. „ Витоша “ и ул. „ Алабин “).
Победният боен церемониал бил пред съборната църква „ Св. Крал “ (дн. „ Св. Неделя “), в която бил отслужен церемониален молебен.
След заемането на града, военачалник Гурко назначил за боен комендант княз Оболенский. Скоро по-късно обаче пристигнал военачалник Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското ръководство.
Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 година София заживяла свободно.
Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет – полъхът на гражданската независимост се почувствал.
Неуморимият Алабин сложил основите на библиотека, дарил 25 хиляди рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за доста други културни потребности. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя активист.
След седемдневен отдих, военачалник Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни флагове и огромни ресурси от жито, брашно и бойни муниции.
Само в една от софийските джамии били насъбрани 20 хиляди сандъка с всякакви материали и с надпис „ За Плевен “.
Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата би трябвало с страхопочитание и екстаз да възвеличи великия героизъм на освободителите, принос към най-великата на света концепция – за независимост! “, приключва разказът на Цветан Стоянов, в. „ Отечество “
В катедралния храм Света Неделя е отслужен признателен молебен в наличието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 година, по предложение на поданици на София тогавашната градска администрация приема решение всяка година 4 януари по нов жанр да се отбелязва тържествено.
Този ден по остарял жанр тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и до момента, тъй като идеята е била за свобода; независимост на братята по православна религия.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ